Как се разпространяват микробите
Микробите са съвсем малки живи организми, като бактерии, вируси и гъбички. Повечето са безвредни. Някои причиняват болести. Примери, срещани в средите за грижи, са норовирусът, Clostridioides difficile (C. difficile), вирусите на грипа и MRSA. Някои микроби са станали устойчиви на много антибиотици. Те се наричат мултирезистентни организми (MDRO).
За да се разпространи, една инфекция има нужда от верига. Тя има шест звена:
- микробът (причинителят на инфекцията);
- източник, в който живее, например човек, оборудване или околната среда;
- изход от този източник, например кашлица, диария или рана;
- начин на придвижване, например мръсни ръце, капчици или споделен стол с гърне (commode);
- вход към нов човек, например устата, носът, очите или наранена кожа;
- човек, който може да се зарази, особено крехък или болен човек.
Прекъснете което и да е звено и инфекцията спира. По-голямата част от този курс е за прекъсването на звената по средата: как се придвижват микробите.
Пътища на разпространение
- Контакт. Микробите преминават през ръце, оборудване или повърхности. Това е най-честият път на кръстосано заразяване.
- Капчици. Микробите се носят в капчици от кашлица и кихане на малко разстояние и попадат в очите, носа или устата.
- По въздуха. Много малки частици (аерозоли) от дихателните пътища остават във въздуха по-дълго.
- Кръв и телесни течности. Вирусите, предавани по кръвен път, могат да преминат при убождане с остър предмет или при пръски.
Стандартни предпазни мерки за контрол на инфекциите (SICP)
SICP са основните мерки, които намаляват риска от предаване на микроби както от известни, така и от неизвестни източници. Прилагат се от целия персонал, във всички среди за грижи, по всяко време, за всички хора, независимо дали има известна инфекция. Причината е, че много хора носят микроби и нямат симптоми. По вида на човек не можете да познаете.
NIPCM изброява десет елемента:
- оценка на риска от инфекция (настаняване на пациента);
- хигиена на ръцете;
- респираторна хигиена и хигиена при кашляне;
- лични предпазни средства (ЛПС);
- безопасно управление на средата за грижи;
- безопасно управление на оборудването за грижи;
- безопасно управление на бельото;
- безопасно управление на кръвта и телесните течности;
- безопасно изхвърляне на отпадъците, включително на острите предмети;
- безопасност на труда: предотвратяване на експозицията, включително на убожданията с остри предмети.
Колко от всяка мярка да използвате, зависи от оценка на риска за задачата: степента на контакт и вероятната експозиция на кръв или телесни течности.
Разпознаване на възможен риск
Човек може да е риск за кръстосано заразяване, ако има диария, повръщане, необясним обрив, температура или проблеми с дишането. Рисков е и човек, за когото е известно, че е имал MRSA или устойчив чревен организъм като CPE. Ако забележите такива признаци, уведомете ръководителя. Не чакайте.
Мерки според пътя на предаване (TBP)
Понякога SICP не са достатъчни. Когато човек има известна или подозирана инфекция, към SICP се добавят допълнителни мерки. Те носят името на пътя на разпространение: контактни, капкови и въздушни предпазни мерки. Изборът зависи от микроба, от тежестта на заболяването, от начина на предаване и от средата. Персоналът използва клинична преценка със съвет от екипа по превенция и контрол на инфекциите. Какво означава това на практика, ще видите в урок 5.