Manual Handling Operations Regulations 1992 определят ясен ред на действие. Работодателят трябва да го следва стъпка по стъпка.
Стъпка 1: Избягвайте
Работодателят трябва да избягва опасното ръчно пренасяне, доколкото е разумно осъществимо. Първо се пита дали товарът изобщо трябва да се мести.
- Може ли работата да се свърши там, където вече е предметът?
- Може ли стоката да се достави направо до мястото, където ще се ползва?
- Може ли процесът да се промени така, че да не се налага никой да вдига?
Ако товарът трябва да се мести, може ли работата да се автоматизира или механизира? Примери са конвейер, улей, електрическа палетна количка, повдигач или мотокар. Най-доброто време за решение е при проектирането на работното място или системата. Новото оборудване не бива да внася нови рискове, а работниците, които го използват, трябва да бъдат обучени.
Стъпка 2: Оценявайте
Ако опасното пренасяне не може да се избегне, работодателят трябва да оцени риска от нараняване. Оценката разглежда задачата, товара, работната среда, възможностите на отделния човек и други фактори (урок 4). Тя взема предвид и помощните средства, организацията на работата, както и темпото, честотата и продължителността ѝ.
Работниците трябва да бъдат включени. Те познават работата от първа ръка и често имат практични идеи.
Работодателят трябва да записва съществените констатации, с акцент върху мерките за контрол. Работодател с по-малко от пет служители не е длъжен да записва нищо, но това пак е полезно. Оценката трябва да се преглежда, когато нещо се промени, например нов товар, ново оборудване или ново разположение, или след нараняване.
Стъпка 3: Намалявайте
Работодателят трябва да намали риска от нараняване до възможно най-ниското разумно осъществимо ниво. Типични мерки са:
- товарът да стане по-малък, по-лек, по-лесен за хващане или по-стабилен;
- осигуряване на колички, повдигачи, мотокари и други помощни средства за вдигане;
- промяна на разположението, така че тежките предмети да се съхраняват между височината на кокалчетата на пръстите и лактите;
- намаляване на усукването, навеждането и дългото носене;
- почивка и разнообразие, за да могат уморените мускули да се възстановяват;
- ползване на двама или повече души, по план;
- молба към доставчиците за по-малки опаковки или товари с дръжки.
„Доколкото е разумно осъществимо“
Този израз означава да се съпостави нивото на риска с парите, времето и усилията, нужни за неговия контрол. Работодателят не е длъжен да действа, ако разходът би бил крайно несъразмерен на риска. Това не е оправдание да не се прави нищо за сериозен риск.
Обучението не е първият отговор
HSE казва, че само информация и обучение няма да осигурят безопасно пренасяне. Първата цел винаги е да се проектира работата толкова безопасно, колкото е разумно осъществимо. Обучението помага, когато задачата не може да се избегне, а рискът вече е намален. То не може да замени липсата на механични средства, лошо проектирана задача, неподходящ товар или неподходящо място за работа.
Основни моменти
- Редът е избягвайте, оценявайте, намалявайте.
- Избягването означава да не се мести товарът или да го направи машина.
- Оценката трябва да обхваща пренасянето, което не може да се избегне, и да се преглежда.
- Намаляването на риска значи промяна на задачата, товара, мястото и оборудването, а не само обучение по техника.
- Обучението подкрепя тези стъпки. То не ги заменя.