Служител-шофьор (на чешки řidič referent) е служител, който кара служебен или собствен автомобил по време на работа, но шофирането не е негова професия. Типични примери са търговският представител, техникът, административният служител на служебно пътуване или служителят, който посещава клиенти. Достатъчна му е книжка категория B. Този урок обяснява откъде идва задължението за обучение и какво обхваща курсът.
Откъде идва задължението
- Кодекс на труда (zákoník práce, закон № 262/2006 Sb.), § 103, ал. 2: работодателят осигурява на служителите обучение по правилата за безопасност и здраве при работа, които се отнасят до тяхната работа и до рисковете на работното място. Шофирането по време на работа е един от тези рискове.
- § 103, ал. 3: работодателят сам определя съдържанието и честотата на обучението, начина за проверка на знанията и водене на документацията.
- § 106, ал. 4: служителят е длъжен да участва в обучения, осигурени от работодателя, и да даде да се проверят знанията му.
- Закон № 361/2000 Sb. за движението по пътищата (zákon o provozu na pozemních komunikacích): правила, които трябва да спазва всеки шофьор, както частно, така и на работа.
Колко често се повтаря обучението
Законът не определя фиксиран интервал. Няма задължение служителите-шофьори да се обучават веднъж годишно. Съгласно § 103 обучение се осигурява при постъпване на работа, при промяна на длъжността или вида работа, при въвеждане на нов автомобил или процедура и в случаи, които съществено влияят върху безопасността. Повторенията определя работодателят според риска.
На практика много фирми обучават служителите-шофьори веднъж годишно. Това е решение на работодателя или негов вътрешен правилник, а не законово задължение. Затова сертификатът от този курс е валиден 12 месеца: това е практичен срок, който фирмите често избират.
Какво този курс не обхваща
Професионалните шофьори имат отделен режим. Който кара товарен автомобил, автобус или превозно средство като професия, се нуждае от професионална компетентност (profesní způsobilost) по закон № 247/2000 Sb. и от периодично обучение на шофьорите. Важат и специални правила за времето за управление и почивка. Този курс не ги разглежда. Предназначен е за служители с книжка категория B, които карат лек или лек товарен автомобил.
Какво работодателят трябва да направи сам
Курсът е само общата част. Работодателят продължава сам да:
- оценява рисковете, свързани с пътуванията по време на работа,
- решава за честотата на обученията,
- проверява шофьорската книжка на служителя и техническото състояние на автомобила,
- дава указания за автомобила, който служителят действително използва (оборудване, системи за подпомагане, товарене),
- води записи за обученията и указанията (§ 103, ал. 1 и 3).
Дали ще използва този курс като част от своето обучение, решава работодателят.
Какво да вземете от курса
Курсът има осем урока: задължения на работодателя и на шофьора, правила за движение, подготовка преди пътуване, умора и рискове, пътнотранспортно произшествие, първа помощ и накрая личен автомобил, пътни разноски и отговорност за вреди.
Обобщение
- Задължението за обучение произтича от § 103, ал. 2 от Кодекса на труда.
- Законът не определя фиксиран интервал. Годишното повторение е често срещана практика и избор на работодателя.
- Професионалните шофьори се уреждат от закон № 247/2000 Sb. и този курс не ги обхваща.
- Сертификатът от курса не е удостоверение за професионална компетентност. Той е доказателство, че сте преминали курса и теста.