Легионелата се среща почти навсякъде в околната среда, така че достига до повечето водни системи. Дали ще нарасне до опасно ниво, зависи от условията в системата. Health and Safety Executive (HSE, британската служба по здраве и безопасност) посочва няколко условия, които повишават риска.
Условията, повишаващи риска
Насоките на HSE гласят, че една система може да представлява риск, ако:
- водата се съхранява или рециркулира, например в резервоар или в контур за топла вода;
- температурата на водата в цялата система или в част от нея е между 20 °C и 45 °C;
- има отлагания, които хранят бактериите, като ръжда, утайки, котлен камък и органична материя;
- има начин да се образуват аерозоли, например душ, пулверизиращ кран или охладителна кула;
- хората, които може да са изложени, са по-податливи на инфекция.
Температура
За повечето водни системи температурата е най-важната мярка за контрол.
- Под 20 °C легионелата е в покой. Не се размножава, но не е унищожена.
- Между 20 °C и 45 °C може да се размножава.
- За да се ограничи, топлата вода се съхранява при 60 °C и повече.
Затова обичайното правило е просто: топлата вода да е гореща, студената да е студена и водата да се движи.
Застояването
Водата, която не се движи, се затопля, губи дезинфектанта си и позволява на бактериите да се установят. Застояла вода има в:
- мъртви клонове (dead legs): неизползвани тръби, които все още са свързани със системата;
- кранове и душове, които се използват рядко;
- части от сградата, които са празни със седмици;
- прекалено големи резервоари, в които водата стои с дни.
Биофилм и хранителни вещества
Бактериите залепват по вътрешността на тръбите и образуват слузест слой, наречен биофилм. Легионелата се крие и се храни в него. Котленият камък, ръждата, утайките и остатъците от други организми увеличават храната ѝ. Някои материали, като определени гуми и влакнести уплътнения, също могат да поощряват развитието.
Системи с по-висок риск
Често срещани примери на работните места са:
- системи за топла и студена вода в офиси, хотели, училища, домове за грижи и болници;
- душове и пулверизиращи кранове;
- спа басейни, джакузи и вани с хидромасаж;
- мокри охладителни кули и изпарителни кондензатори;
- овлажнители, водни елементи и някои системи за мъгла.
Малка, натоварена система с къса тръбна мрежа и честа употреба обикновено е с по-нисък риск от голяма, стара система с дълги, рядко ползвани разклонения.
Основни положения
- Условията за риск са съхранявана вода, 20–45 °C, отлагания и аерозоли.
- Студената вода под 20 °C е в покой. Топлата вода при 60 °C е целта за съхранявана вода.
- Застояла вода, мъртви клонове и биофилм позволяват на бактериите да се развиват.
- Рискът изисква както развитие на бактериите, така и начин хората да вдишат мъглата.
Пример
Представете си офис сграда със служебен душ, който двама души ползват веднъж месечно. Тръбата до душа е дълга и между две употреби водата стои в нея със седмици. Тя се затопля до стайна температура, около 20 °C или повече в отопляема сграда. Хлорът, дошъл с водата от водопровода, се изчерпва. В тръбата се образува слой от бактерии. Когато най-после някой пусне душа, първата вода носи много бактерии във фина струя. Нищо в тази история не е необичайно. Затова законът изисква от всеки носител на задължението да мисли за такива точки.
Защо размерът и възрастта имат значение
Големите сгради имат по-дълги тръбни трасета, повече резервоари и повече разклонения от малките. Старите системи често имат мъртви клонове, останали от предишни преустройства, тръби без изолация и резервоари с ръждясала арматура. Всяко от тях затруднява поддържането на цялата система в безопасни граници. Оценката на риска ги търси.