Разкриване (disclosure) е, когато дете или възрастен ви казва или ви показва, че е наранявано или е в риск. Може да е ясно изказване, намек или рисунка. Може да дойде в странен момент, а човекът може да е разстроен или да изглежда спокоен.
Често е нужна смелост. Важно е как реагирате. Не е нужно да сте експерт. Нужно е да сте спокоен, любезен и честен.
Какво да направите
- Запазете спокойствие. Опитайте се да не показвате шок или отвращение.
- Слушайте. Оставете човека да говори със собствено темпо. Не го прекъсвайте.
- Намерете безопасно, уединено място, ако можете, но не оставяйте разстроено дете или възрастен сам. Стойте там, където други могат да ви виждат, ако това е правило на организацията ви.
- Приемете го сериозно. Кажете нещо като: «Благодаря, че ми каза. Вярвам ти. Не си виновен.»
- Успокойте човека, че е направил правилно.
- Кажете му какво ще правите нататък: че трябва да кажете на някого, чиято работа е да пази хората.
- Запишете го възможно най-скоро (вижте по-долу).
- Съобщете веднага на посоченото отговорно лице по safeguarding, съгласно политиката на организацията ви.
Какво да не правите
- Не обещавайте да пазите тайна. Не можете. Кажете: «Не мога да обещая, че това ще остане само между нас, защото трябва да се уверя, че си в безопасност. Ще кажа само на хората, които трябва да знаят.»
- Не разследвайте. Не разпитвайте човека за подробности, не търсете доказателства и не говорете с обвиняемия. Това го правят само обучени професионалисти, като полицията и социалните работници.
- Не задавайте внушаващи въпроси, като «Той нарани ли те?». Използвайте отворени въпроси само ако се налага, например «Можеш ли да ми кажеш повече?»
- Не настоявайте за подробности и не карайте човека да повтаря историята си отново и отново.
- Не критикувайте обвиняемия. Човекът, с когото говорите, може да държи на него.
- Не давайте обещания, които не можете да изпълните, като «Нищо няма да се случи».
- Не отлагайте до края на смяната или докато имате «повече доказателства».
- Не казвайте на колеги, родители или други хора, които не е нужно да знаят.
Родителите или гледачите не бива да се уведомяват, ако това би могло да изложи детето на по-голям риск. Това решава отговорното лице по safeguarding. Не се свързвайте сами със семейството.
Възрастни: уважавайте желанията им, но не пазете тайна
Възрастен, способен да взема решения, може да ви помоли да не казвате на никого. Трябва да обясните, че сте длъжен да споделите тревогата с отговорното лице по safeguarding, което ще вземе предвид желанията на човека. В някои случаи информацията може да се сподели без съгласие, например ако има дете или други хора в риск, ако е извършено тежко престъпление или ако човекът не е способен да вземе решението. Решава отговорното лице по safeguarding, не вие.
Записване на казаното
Напишете бележка в същия ден, веднага щом е безопасно. Включете:
- датата, часа и мястото;
- кой е присъствал;
- собствените думи на човека, в кавички, възможно най-точно както ги помните;
- какво вие сте видели, например поведението му и белезите, които сте забелязали, без да гадаете за причината;
- какво вие казахте и какво казахте, че ще се случи нататък;
- името си и часа, в който сте писали, и на кого сте я предали.
Разделяйте фактите от мненията. Не добавяйте свои заключения и не снимайте нараняванията на човека, освен ако организацията ви не е казала да го правите.
Подпишете и датирайте бележката. Предайте я само на отговорното лице по safeguarding и я съхранявайте, както организацията ви изисква.
Погрижете се за себе си
Да чуете разкриване може да е тежко. Говорете с отговорното лице по safeguarding или с ръководителя си за налична подкрепа. Не го обсъждайте с приятели или в социалните мрежи.
Основни изводи
- Слушайте, успокоявайте, не обещавайте тайна, не разследвайте.
- Записвайте собствените думи на човека.
- Съобщете веднага на отговорното лице по safeguarding.
- Ако някой е в непосредствена опасност, звъннете на 999.