Всеки може да бъде наранен. Някои хора имат по-голяма вероятност да пострадат или им е по-трудно да получат помощ. Като знаете защо, по-лесно ще забелязвате.
Деца
Децата са изложени на риск, защото зависят от възрастните и може да нямат думите или силата да проговорят. Някои деца са изложени на допълнителен риск, например:
- деца с увреждания или специални образователни потребности: може да разчитат на други за личните си грижи, да общуват по различен начин, а други хора може погрешно да отдават признаците на вреда на увреждането;
- деца в институционална грижа (in care) или напускащи такава;
- деца, които живеят с домашно насилие, психични проблеми на родителите или злоупотреба с наркотици и алкохол (понякога наричани «toxic trio», «токсичното трио» от рискови фактори);
- деца, които изчезват от дома, от институцията или от училище;
- young carers, деца, които се грижат за член на семейството;
- деца, които са бездомни, живеят в бедност или нямат редовен надзор от възрастен;
- деца, които са били тормозени или се тормозят онлайн;
- деца от семейства, нови в страната, които се страхуват от властите или срещат езикови бариери;
- LGBT+ деца, които може да се страхуват от отхвърляне;
- деца в риск от принудителен брак или генитално осакатяване на жени (FGM). Това са престъпления. Персоналът в някои професии има законово задължение да съобщава на полицията за известни случаи на FGM при лица под 18 години. Всеки трябва да съобщи на отговорното лице по safeguarding.
Уязвими възрастни
Care Act се фокусира върху възрастните, които имат нужда от грижи и подкрепа. Това може да включва:
- възрастни хора, включително живеещи с деменция;
- хора с физически увреждания или затруднения в обучението;
- хора с психични проблеми;
- хора със сензорна загуба или затруднения в общуването;
- хора, които зависят от други за личните си грижи или за парите си;
- хора, които са изолирани, самотни или нямат семейство наблизо;
- хора, които злоупотребяват с наркотици или алкохол;
- хора в насилствени връзки или живеещи с гледач, който злоупотребява с тях;
- хора, които са бездомни или несигурни относно правото си да остават в Обединеното кралство.
Възрастта или увреждането не правят сами по себе си човека «изложен на риск». Много възрастни с нужда от грижи са напълно способни да решават сами.
Способност да се вземат решения и право на избор
Mental Capacity Act 2005 постановява:
- Трябва да приемате, че възрастният е способен (has capacity) да вземе конкретното решение, освен ако не е доказано обратното.
- Човек не бива да бъде третиран като неспособен да решава само защото прави избор, който вие смятате за неразумен.
- Ако възрастният може да взема решения и е избрал да живее с даден риск, този избор има значение. Все пак съобщете на отговорното лице по safeguarding, ако сте загрижени, защото човекът може да е под натиск или страх.
Не вземайте решения вместо възрастния. Изслушайте какво иска. Making Safeguarding Personal е идеята, че защитата на възрастни се ръководи от собствените виждания и желания на човека.
Рискът може да идва и от средата
- Работа насаме (lone working): ситуации, в които един възрастен е сам с едно дете или с един уязвим възрастен.
- Недостиг на персонал, лош надзор или лоша култура в една услуга.
- Места извън полезрението: тоалетни, съблекални, стълбища, превозни средства или частни домове.
- Онлайн контакт: социални мрежи, съобщения и игри.
Основни изводи
- Рискът е по-висок, когато човек зависи от други, е изолиран или му е трудно да проговори.
- Увреждането или възрастта не отнемат правото на човека да прави собствен избор.
- Приемайте, че човекът е способен да реши, но съобщавайте за тревогите си.
- Мислете за места и ситуации, където вредата може да остане незабелязана.