Основните правила за информацията за алергените са в Регламент (ЕС) № 1169/2011, регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите. Във Великобритания (Англия, Уелс и Шотландия) той е запазен като assimilated law (до края на 2023 г. се наричаше retained EU law, т.е. запазено право на ЕС). В Северна Ирландия законодателството на ЕС за храните продължава да се прилага по силата на Windsor Framework (Уиндзорската рамка). Всяка част от страната има собствени Food Information Regulations 2014, които определят как се прилагат правилата:
- Англия: Food Information Regulations 2014
- Уелс: Food Information (Wales) Regulations 2014
- Шотландия: Food Information (Scotland) Regulations 2014
- Северна Ирландия: Food Information Regulations (Northern Ireland) 2014
Оттогава правилата са изменяни, включително с промените от 1 октомври 2021 г. за храната, опакована за директна продажба (разглеждат се в следващия урок).
Два вида храна
Законът третира храната различно според начина на продажба.
- Опакованата храна е опакована, преди клиентът да я избере, например чипс или пакет бисквити. Трябва да има етикет с пълен списък на съставките, в който алергените са отличени (например с удебелен шрифт).
- Неопакованата (насипна) храна се продава без опаковка или се опакова по желание на клиента. Примери са ястия в ресторанти и кафенета, храна за вкъщи, щандове в пекарни и деликатесни магазини, ястия в столове и храна в кръчми.
Правилото за насипната храна
За неопакованата храна предприятието трябва да даде информация за наличието на някой от 14-те алергена, използвани като съставки (или спомагателни вещества при преработката). Информацията трябва да е точна, лесна за намиране и лесна за разбиране. Може да бъде:
- писмена, например в менюто, в таблица или на черна дъска; или
- дадена от персонала, стига ясна табела, бележка в менюто или етикет да казва на клиентите, че могат да я поискат от персонала. Тогава на персонала му трябва точен запис, по който да проверява, така че отговорите винаги да са едни и същи и верни.
Насоките на FSA за най-добра практика препоръчват писмена информация, подкрепена с разговор (урок 7).
Поръчки по телефона, онлайн или с доставка
Когато храната се продава от разстояние, клиентът трябва да може да получи информация за алергените:
- преди да приключи покупката и
- когато храната бъде доставена.
Информацията трябва да е безплатна за клиента. При доставка обикновено се слага заедно с храната, например като стикер, листовка или в придружителния документ.
Задължението е на предприятието
Законът възлага задължението на оператора на предприятието за храни. Предприятието не може да го избегне с „питайте готвача“, ако готвачът няма надежден запис. Персоналът също не може да гадае. Грешен или липсващ отговор може да е престъпление.
Прилагане на закона
- Служителите на местните власти (санитарните инспектори или инспекторите по търговски стандарти) проверяват информацията за алергените и процедурите.
- Когато предприятие не изпълнява изискванията, те могат да дадат съвет, да връчат improvement notice (предписание за подобрение — официално изискване да се поправят нещата в определен срок) или да образуват наказателно производство.
- Техническите насоки на FSA казват, че неспазването на изискванията за алергените във Food Information Regulations е престъпление. Предприятието може да бъде подведено под отговорност, а magistrates’ court може да наложи потенциално неограничена глоба.
- Ако клиент пострада, могат да се приложат и други закони, включително за здравословни и безопасни условия на труд и за общата безопасност на храните, а при смърт — по-тежки обвинения.
Накратко
- FIC (Регламент 1169/2011) назовава 14-те алергена, а Food Information Regulations 2014 на всяка част от страната го прилагат.
- Насипна храна: информация за алергените писмено или от персонала, с табела, която кани клиентите да питат.
- Продажба от разстояние: информация преди поръчката и при доставката.
- Задължението е на предприятието; грешна или липсваща информация може да доведе до преследване и неограничена глоба.