Мисълта да говорят с колега за психичното му здраве тревожи много хора. Те се страхуват да не влошат нещата. Всъщност спокойният и добронамерен разговор обикновено е приет с добро. Повечето хора изпитват облекчение, че някой е забелязал.
Преди да започнете
- Изберете подходящо време и място. Някъде насаме и тихо, където никой няма да ви прекъсне. Не по средата на натоварена смяна и не пред други.
- Отделете достатъчно време. Не започвайте, ако след пет минути трябва да тръгвате.
- Бъдете готови да слушате, а не да решавате.
- Помислете как човекът предпочита да говори. Разходка, кафе или телефонен разговор може да е по-лесно, отколкото на бюрото.
Как да започнете разговора
Бъдете внимателни и конкретни. Например:
- „Забелязах, че напоследък мълчиш повече. Всичко наред ли е?“
- „Исках да се обадя. Как си наистина?“
- „Не си длъжен да ми казваш нищо, но съм тук, ако искаш да поговорим.“
Ако човекът каже „Добре съм“, а вие все още сте загрижени, можете да кажете, че сте на разположение, ако това се промени. Не настоявайте. Можете да попитате отново друг ден.
Как да слушате
- Дайте цялото си внимание. Оставете телефона.
- Оставете човека да говори. Мълчанието е нормално; не бързайте да го запълвате.
- Задавайте отворени въпроси: „Какво беше за теб?“ „От колко време се чувстваш така?“
- Повторете чутото, за да покажете, че разбирате: „Звучи сякаш натоварването е било много голямо.“
- Приемете чувствата му, дори да се чувствахте по различен начин: „Звучи наистина тежко.“
- Дръжте езика на тялото си отворен, а гласа си спокоен.
Какво да избягвате
- „Хайде, весели се“ или „Всички се чувстват така.“
- „Нямаш причина да си тъжен.“
- Да разказвате дълго собствената си история или да сравнявате проблеми.
- Да давате много съвети или да обещавате, че всичко ще бъде наред.
- Да показвате шок или съжаление.
- Да правите разговора за себе си.
- Да се опитвате да поставяте диагноза.
Насочване към помощ (signposting)
Вие не сте негов консултант. Можете да му помогнете да намери подходяща подкрепа и да го оставите той да реши.
- Личният лекар (GP) обикновено е първата стъпка и може да обсъди лечение и направление.
- В Англия възрастните често могат да се запишат сами в NHS Talking Therapies (психологични терапии към държавната здравна служба) при тревожност и депресия, без направление от личния лекар. Другите части на Обединеното кралство имат свои услуги; уебсайтът на NHS ги изброява.
- Много работодатели предлагат програма за подкрепа на служителите (EAP), трудова медицина или контакт в лицето на ръководител или човешки ресурси. Кажете на човека какво съществува.
- Samaritans (116 123, безплатно, по всяко време) са на разположение за всеки, който има нужда да поговори.
- Благотворителни организации като Mind и Rethink Mental Illness публикуват информация и поддържат телефонни линии.
Предложете помощ с първата стъпка: „Би ли помогнало, ако седя до теб, докато се обаждаш?“ След това уважете отговора.
Поверителност
Много хора ще кажат: „Моля те, не казвай на никого.“ Помислете внимателно, преди да обещаете.
- Уважавайте неприкосновеността му. Не споделяйте казаното с колеги. Информацията за здравето е чувствителна лична информация и по британското законодателство за защита на данните (UK GDPR) е „специална категория“, с която работодателите трябва да боравят с особено внимание.
- Не обещавайте пълна тайна. Ако човекът може да е изложен на риск от сериозна вреда, може да се наложи да уведомите някого, за да го опазите. Бъдете честни: „Ще го запазя между нас, освен ако не се притесня за безопасността ти.“
- Ако сте ръководител, може да се наложи да включите човешките ресурси. Обяснете на човека какво ще споделите, с кого и защо, и го попитайте какво би искал да бъде казано на екипа му.
Следване
- Уговорете следваща стъпка и време за нов разговор.
- Направете това, което сте казали, че ще направите.
- Продължавайте да се отнасяте към човека нормално. Не го третирайте като чуплив.
- Грижете се и за себе си (вижте урок 7).
Запомнете
- Изберете време насаме, слушайте повече, отколкото говорите, и не осъждайте.
- Вие сте там, за да слушате и да насочвате, а не да лекувате или диагностицирате.
- Бъдете честни относно поверителността: пазете я, освен когато безопасността е изложена на риск.
- Проследете как е човекът.